История на уиндсърфа

Уиндсърфът, наричан още “sailboarding”, е спорт, който съчетава елементи на ветроходството и сърфирането върху плавателен съд, наречени сейлборд или просто борд (дъска), както ще го наричаме по-долу.

Най-ранните прототипи на бордове са от края на 50-те години на миналия век. Калифорнийците Джим Дрейк (моряк) и Хойл Швайцер (сърфист) получават първия патент за борд през 1968 г. Те наричат дизайна си ‘windsurfer’ и Швайцер започна масово производство на бордове в началото на 70-те години на миналия век. Спортът бързо се разпространява в  Северна Америка, а до края на 70-те години става широко популярен и в Европа. Неговата популярност скоро става причина за процъфтяващото производство на бордове в Европа, която и до ден днешен доминира на пазара на уиндсърф.

Първото световно първенство по уиндсърф се провежда през 1973 година. Понастоящем има няколко конкурентни уиндсърф цикъла, които съдържат регати, слалом надпревари и състезания по плаване върху вълни (субективно оценявано събитие).

Уиндсърфирането води до голямо разнообразие от видове и условия на водата. Спортът се практикува с еднакъв ентусиазъм както на Големите езера, на устията и пристанища по бреговете на Европа и Северна Америка, така и на много големи реки. В ранните дни на уиндсърфа, бордовете са били способни само на умерена скорост и са били използвани близо до брега. Спортът обаче се е развил до такава степен, че опитни моряци, използващи специализирани бордове, са достигнали скорости от над 40 възела и са плавали през Атлантическия океан.

Ръководство за спорта “Уиндсърф, стъпка по стъпка към успеха“ е публикувано от Роб Райхенфелд през 1993 г.